Сретение Господне е – народни вярвания и обичаи

На 2 февруари православната църква чества големия християнски празник Сретение Господне. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога.

По същото време там служил св. Симеон – един от 70-те преводачи на Стария завет от еврейски на гръцки език. Преданието разказва, че на него се било паднало да преведе онази част от пророчеството на Исая, където се казва, че девица ще зачене и ще роди син, който ще е Спасителят на света. Симеон решил, че ще е по-вярно, ако думата „девица“ се замени с „жена“. В тоя момент чул Божият глас, който му казал, че той няма да види смърт, докато не види това чудо и не вземе в ръцете си Спасителя. Така Симеон доживял до дълбоки старини. И в деня на представянето на Иисус в Йерусалимския храм, точно той го посрещнал и взел в ръце, затова и празникът се нарича „Сретение“ – тоест посрещане, на Господа.

Тогава св. Симеон казал думите, които и до днес са част от богослужението и се четат по време на великия пост – „Сега отпускаш своя раб, Владико, според думите си – смиром, защото очите ми видяха спасението, което си приготвил пред лицето на всички народи и славата на твоя народ, Израиля“.

В българските вярвания този ден се нарича също Зимна Богородица, Вълча Богородица заради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три поредни дни (Трифунци), в който вълците бесуват.

Според народните вярвания през този ден не се работи никаква домашна или полска работа – шиене, плетене, чистене, работа в градината или на нивата, защото децата ще се раждат белязани. Само се готви. Домакините месят  питки и ги раздават в две къщи.

Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци

или дърва, за да бъдат здрави децата. В народните представи Пресвета Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е „вълча Богородица“, свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото – чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.

Хората гадаели: Ако на този ден вали дъжд, ще вали през цялото лято. Ако има сняг, ще има и жито. Ако вземе човек пари на заем, цялата година ще взема и обратното. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо – мъжко или женско. Младите момичета вярвали, че какъвто мъж първи срещнат на този ден – такъв ще бъде и техния бъдещ съпруг – по външен вид и по характер. Затова празникът се нарича Сретен или Обретен./Дарик радио/

Свързани статии