Прекрасни имена черпят днес, спазва се вековна традиция

На 14 ноември почитаме Св. Филип – един от дванадесетте апостоли, които са следвали Спасителят. Той е бил родом от Витсаида – градът, от който са апостолите Петър и Андрей. Те били рибари и с този поминък се препитавали, докато ги призовал Христос. Но Филип от юношеските си години бил даден да се обучава в книжната мъдрост. Той усърдно четял и изучавал Свещеното Писание и пророчествата за въжделения Месия и в сърцето му пламнала гореща любов към Него и силно желание да види Господа лице в лице, макар още да не знаел, че Този, Когото очакват и желаят да видят толкова много хора, вече е дошъл на земята.

Спасителят го намери и му заповядал, да върви след Него. След разпъването на Христос, Св. апостол Филип е проповядвал в Галилея, Гърция, Аравия, Етиопия. Вършел чудеса – възкресил мъртвец от Иерапол. Придружавали го сестра му Мариамна и апостол Вартоломей. Според библията, след Христово разпване заедно със сестра Мириамна и апостол Вартоломей, Филип тръгнал да проповядва христовото учение. Езичниците от град Йерапол ги хванали и влачели из целия град. Били обвинени в магьосничество, за което трябвало да умрат разпнати на кръст. Докато събличали дрехите им – изведнъж Мириамна се превърнала в огнен камък.

Разпнали на кръст апостол Филип с глава виснала надолу, Свети Вартоломей разпнали до стените на храм – а земята се разтресла в тътен, отворила се и погълнала езичниците. Тези, които останали живи помолили Бог да се смили над тях, свалили Вартоломей, земята върнала погълнатите. Апостол Вартоломей свалил Филип, но той вече бил преминал от земята на небето. След това Вартоломей покръстил всички, а три дни след това на мястото където капела кръвта от Апостол Филип, пораснала лоза като знамение за това, че заради пролятата в името на Христа кръв светият се наслаждава на вечно блаженство. Произходът на името е гръцки. Името става много популярно по времето на Филип Македонски – оттогава днешен Пловдив се наричал Филипополис, в чест именно Филип Македонски.

Коледни Заговезни и Свети Апостол Филип

Коледните заговезни или заговелки се нарича деня преди Коледните пости – 14 ноември. Той се смята и за последният ден, в който може да се блажи – т.е яде месо, яйца, млечни продукти. По българска традиция в нощта на Коледни заговезни на трапезата се слага пиле с кисело зеле, тиквеник с повечко орехи и пълнени чушки с боб.Лъжицата, с която стопанката е сипвала от блажното ядене, скрива и не пипа чак до Коледа, когато пак се хапва блажно. Венчавките са забранени от днес до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление. Възможно е датата да съвпадне с дните от седмицата, в който се спазва строг пост (сряда и петък) и заговезните се случват на друга /предходната) дата.

На този ден празнуват всички с името (имената) Филип, Фильо, Филка, Филипина, Филипа./БЛИЦ

Свързани статии