„Паметникът на народа“ на Бузлуджа – ще се възроди ли от разрухата

Идеята се ражда през далечната 1961 г. БКП се готви да отбележи 70 години от основаването на Българска социалдемократическа партия на връх Бузлуджа, откриват се три нови паметника. Има и идея на върха да бъде поставена осветена червена звезда. Архитект Георги Стоилов подготвя проект, който така и не е осъществен. 10 години по-късно обаче Стоилов получава нареждане да внесе промени в първоначалното си предложение. Трябва да вземе предвид суровите условия на върха през зимата (силни ветрове и температури, често падащи до -25 °C) и да включи в проекта и отопляемо помещение, подходящо за посетители и специални мероприятия.

Георги Стоилов подготвя проект, вдъхновен от популярния тогава в Западна Европа архитектурен брутализъм,. Архитектът споделя, че е бил повлиян от постиженията на Льо Корбюзие, Валтер Гропиус и Лудвиг Мис ван дер Рое. Включва както древни, така и футуристични мотиви в проекта, вдъхновява се от Пантеона в Рим и научно-популярни филми от 50-те години.

Работата по строежа на паметника Бузлуджа започва на 23 януари 1974 г. Върхът е бил първо заравнен, за да се осигури стабилна основа, като е взривен и и височината му се намалява с около 9 метра – от 1441 м на 1432 м. При полагането на основите на паметника от върха са изнесени повече от 15,000 кубични метра камъни. Общо 6000 души участват в строителството. За паметника и свързаната с него инфраструктура са използвани 70 000 тона бетон, 3 000 тона стомана и 40 тона стъкло.

Стените във вътрешността на паметника са украсени с мозайки, свързани с историята на БКП. Някои от по-значимите сцени изобразяват пътуване в космоса, сражения, както и работници, които забиват вилите си в символичния змей на чуждестранния капитализъм. На една от стените в основната зала са и образите на Маркс, Енгелс и Ленин, а на отсрещната страна са изобразени български комунистически лидери – Димитър Благоев, Георги Димитров и Тодор Живков.

„Паметникът на народа“ е струвал 14 милиона лева (около 35 милиона долара по днешни оценки). Наричан е така, тъй като българите, тогава 8.8 милиона души, събират като дарения 16.2 милиона лева. Има и твърдения, че „дарения“ са събирани и чрез задължителни удръжки от заплатите.

На 23 август1981 г Тодор Живков открива паметника с думите: „“Нека никога не пустеят пътеките, които водят тук, на този легендарен старопланински връх Бузлуджа, където първите марксисти дойдоха, за да поемат от възрожденците щафетата на свята и чиста любов към народа!“.

След промените на 10 ноември 1989 г. за паметника на Бузлуджа настъпват времена на разруха, но и на засилващ се интерес. През последните години млади българи, а също и много чужденци, се качват на върха, за да видят отблизо футуристичния монумент. Паметникът се руши и има забрана за влизане вътре. Често обаче тези забрани с пренебрегвани и туристите използват различни пролуки, за да проникнат вътре.

През 2016 г. паметникът дори сепревърна в хеликоптерна площадка като декор на новия филм „Механикът: Възкресение“ с участието на Джейсън Стейтъм и Джесика Алба.

През последните години се заговори и за реставрация. Миналата година Общественото движение за опазване на европейското културно и природно наследство на световноизвестният тенор Пласидо Доминго „Европа Ностра“ публикува доклад с план за опазване и развитие на паметника „Бузлуджа“.

Това лято стана ясно, че паметникът ще получи безвъзмездно финансиране от 185 хил. долара от американската фондация „Гети“, за да бъде изготвен план за реставрация. Монументът на Бузлуджа спечели финансирането с още 10 сгради по света по програма за опазване на паметници на модерната архитектура./Вести БГ

Свързани статии