Летовището, което стана най-младото българско село

И​ пловдивчани вдигат вили на вълшебното място в планината. От близкия язовир „Батак“ ловят „гастролиращи“ миди за мезе, а зиме се пързалят със ски по пистите.

Животът в най-младото българско село – Свети Константин, намиращо се до Пещера, тече спокойно, а часовниците тук са излишни. Това разказват хората, благословени да са свързани с това вълшебно място. А най-големите щастливци са постоянно живеещите там, на които динамиката на цивилизацията им действа зле. Затова някои от тях предпочитат всеки ден да навиват километраж до работните си места и вечер да се връщат, но поне отдихът им да е в прегръдките на планината.

За тези хора Йоно Георгиев е като Странджата за хъшовете. Всяка вечер край неговия целогодишно работещ магазин се събират на раздумка постоянните обитатели на селището. Чашка ракийка, свежа салатка, сладка раздумка ​- какво повече му трябва на човек? Редовните участници си имат и табиети. Всеки петък някой прави нещо специално и черпи всички – я засукано мезе, я специално ястие, я нещо благичко.

И без това обаче на тези сбирки човек може да се нахрани само с приказки. На тях се разказват най-интересните истории, свързани с живота в курортното кътче. За малини, за гъби, ако щеш – и за шишарки. За това какви са туристите тази година, дали от по-висока класа, или варвари…

Това е „пещерската диаспора“ в Свети Константин, ала освен нея там има относително постоянни обитатели на вили и от Пловдив, София, Хасково, Бургас. Част от хората, които се присъединяват към тях само за лятото, също живеят в Пещера или са родом оттам, но въпреки че са се изселили, не са прекъснали връзката с родния край. През юли и август купонът пък е най-горещ, ала не заради жегите, тогава най-много народ избира за рождени дни или други семейни тържества единствения в селището хотел с ресторант. Празникът на теферич е много по-приятен, отколкото в градската мараня.

На няколко километра е един от най-големите язовири в Пазарджишко – „Батак“, така че гостито в планината може да се съчетае с риболов или просто разходка до друго близко летовище – Цигов чарк.

С водоема пък е свързана една от най-любопитните истории на Свети Константин. От 4-5 години местните са забелязали два нови животински вида – огромни сладководни миди и раци. А някои екземпляри достигали размерите на човешка длан. Вероятно са инвазивни, защото преди ги е нямало. Ала откривателите им почти веднага усетили, че са идеално мезе към ракийката вечер. Така че, освен догадките как са се появили неочакваните „гости“, важна тема за маса вече са рецептите за приготвянето им.

„Пещерската диаспора“ е и най-загрижена за това селището да става все по-добро място за живеене. Хората от тази агитка имат традиция да дирят извори, да ги изследват, да ги каптират и да строят чешми. Поне три със сигурност са изградени по този начин – с доброволен труд и собствени усилия, заради самото добро.

Едно от интересните кътчета наоколо е параклисът „Свети свети Константин и Елена“, на който е наречено летовището, наскоро придобило статут на село. Жената, която го поддържа, е известна като изкусна майсторка на мед от шишарки, уникални домашни сладка от всевъзможни горски плодове, както и на пчелен мед с букет от билки, които му придават неповторим аромат.

Близо до параклиса се мяркала и доверчива лисичка, която местните хранят тайно от ловците. За компания се срещат и съседи – изключително красиви гризачи, много приличащи на катерици, но с „гримирани“ очички.

През зимата ситуацията високо в планината е малко сложна, което не спира живота на това уникално място. Поляните над хотела се превръщат в ски писти, към всяка от които вървят влекове. Има подходящи и за деца, и за поотраснали тийнейджъри, но навсякъде е безопасно. Няма стръмни склонове, нито професионалисти, профучаващи с рискови скорости на косъм от нищо неподозиращите аматьори, нито опашки пред лифтовете. /Вестник Марица

Свързани статии