Решенията за смяна на часовото време трябва „да се вслушат“ в науката

Смяната на часовото време може да бъде чисто гражданска позиция, защото науката позволява знанията да се използват за създаване на по-големи удобства в ежедневието ни. Възможността съседни държави да изберат различно време – лятно или зимно, няма да създаде проблеми. Това заяви в „Седмицата“ на Дарик Владимир Божилов – главен асистент в катедра „Астрономия“ на Физическия факултет в Софийския университет.

Според него политическите решения в дебата трябва да стъпят върху научни факти, а към момента те показват, че в различните държави преместването на стрелките на часовниците оказва различно влияние. В някои страни като Финландия промяната почти не се усеща, но в други като България се отразява, като създава дискомфорт. Отчита се също, че ползите от смяната на часовото време са съмнителни.

„Когато кажем лятно часово време, много зависи къде се случва тази промяна. Ние в България виждаме тази разлика и тя – чувам от мои приятели, колеги, студенти – им влияе. От друга страна, ако живеете във Финландия, тази промяна няма да ви се отрази много, тъй като ви е тъмно през по-голямата част от деня“, каза Божилов.

Физиката и астрофизиката са фундаментални науки, които позволяват, като разбереш нещо, да го използваш за по-голямо удобство на живота, каза ученият по повод възможностите на човека да избере лятно или зимно часово време.

„Фундаменталната наука не дава икономически ефект веднага, както гравитацията на Нютон не е довела практически веднага до ползи за човечеството, но днес имаме спътници и телефони, които без тази гравитация не работят. В случая с времето – то е удобство, което ни позволява да работим по-ефективно, по-добре и да имаме повече време с нашите близки. В този смисъл смятам, че е хубаво ние да избираме на база на научни факти. Трябва да имаме политически решения на базата на емпирични факти“, каза Божилов.

В момента емпиричните факти показват, че в зависимост от това в коя държава живеете, тази смяна или няма да има влияние върху вас, или ако има, то е по-скоро съмнително полезно, допълни ученият.

„Колегите биолози казват, че тази смяна в циркадните ритми – това са периодични 24-часови ритми на будуване и сън, с които човешкото тяло свиква, и един час отместване наистина води до необходимост от аклиматизация за няколко дни, в които човек не е достатъчно ефективен. Съответно има изследвания, че здравният ефект при някои групи може би не е много добър.

Науката не е категорична дали това е положително или отрицателно. Има огромен дебат, но аз вярвам, че ние можем да преценим кое е добро за нас“, каза Божилов./Дарик радио

Свързани статии