Животновъди вдигат палатков лагер и блокират Подбалканския път заради ограничаване на пасищата, съобщава darik.bg.
„9 000 говеда по-малко ще се качат тази година в пасищата на националните паркове, заради промяна в размера на площите, необходими за отглеждането им в планината. Да върнем Балкана за нас и за деца ни“, призовават организаторите.
Протестиращите се събират в 10 часа на отбивката за Калофер. Те възнамеряват да затварят пътя цяла седмица по един час дневно.
Днес обаче няма да бъде затварян обаче пътят и движението ще продължи безпрепятствено, стана ясно от думите на животновъда Тодор Диклиев, който изкарва около 100 говеда през лятото да пашуват в националния парк.
„Не сме се отказали и вече сме изпратили писма до кмета на Калофер, полицията и Агенция пътна инфраструктура, но ще спазим законоустановения срок от 48 часа, след което в сряда от 13 часа за един час ще затворим пътя“, коментира той пред Агри.БГ.
Недоволните стопани настояват да се върне стария миналогодишен план и да имат възможност да изкарат животните си, а след това да се направи мониторинг и да се види за 25 години до къде се е стигнало с управлението на тези територии.
В момента плановете за паша на паркове са приети и тече приемането на документи за разрешителните за паша.
„Ние считаме, че те не са законосъобразни и природосъобразни, все още има опция министърът на екологията да отмени тези планове и те да се променят“, сподели от своя страна Николай Василиев, чийто животни пашуват в НП „Рила“. Той е убеден, че има пресечна точка между животновъдството и екологията. „Нашата цел е да превърнем животновъдството в националните паркове в екологията, която опазва биоразнообразието в тях“, казва още животновъдът.
За него решението на проблема е въпрос на разбиране и воля, за да се постигне.
Според новия план за паша в Рила за една животинска единица, която е крава с теле до 6 месеца, се дават 25 дка. Управата обаче смята пашуващите животни като две отделни единици и автоматично вместо 25 дка са необходими 50 дка от територията на парка, за да бъде разрешена пашата.
За хората, които не са на „ти“ с размера на площите – 50 дка отговарят на размера на 10 стадиона. Не е нужно обаче да си експерт, за да си наясно, че крава с теле не може да изпасе такава площ.
„Борим се за пасищата и ресурса, а всички знаем, че субсидията спира през 2025 година. А ние смятаме да продължаваме да работим и след това. Направили сме кланица и преработвателен цех на базата на този ресурс. И всичко необходимо за една ферма да функционира нормално“, казва той.
За стопаните е важно да се знае, че субсидията, която се дава до сега в парковете, не е земеделска и не е свързана с производство, а само с екологията. Подпомагането е по искана от еколозите и се прилага за екологично поддържане и отглеждане на животните в Балкана.
„От плановете са изключени много дейности, които не трябва да са забранени, защото плановете за управление на парковете са писани 90 -те години. Те са преписани от плановете на т.нар. народни паркове. За тях пък са ползвани плановете, подготвяни от ТКЗС-тата и много от нещата не са съпоставими с дивата природа“, разказва животновъдът.
За него и семейството му няма опция да не продължават, тъй като много години са градили стопанството. „Нашите деца се върнаха, за да продължат започнатото. Създадохме база и всичко необходимо, за да произвежда фермата. Но когато ти отнемаш ресурса, не говоря за субсидията, тогава ти отнемат практически всичко“, категоричен е Василиев.
Миналата година последният дъжд е валял на 17 юни, а първият паднал на 17 ноември. „Как да оцелеят животните при тези обстоятелства в Източните Родопи, в Странджа, а и на други горещи места в страната. Климатичните промени водят до това да се спасяваме в Балкана, не търсим субсидии, търсим паша и ресурс. Това стадо го създадохме преди 15 години благодарение на ресурса в Рила и много лесно можем да го ликвидираме за 1 година в кланицата“, споделя Благовеста Василиева, която заедно с Николай направи „Дивата ферма“ образцово биологично стопанство.
Снимка: Цветослава Колева, Фейсбук
