Пеканов с важни новини за парите от Европа: България чака 1,8 млрд. евро от Брюксел

България е на финалната права по усвояването на милиардите от европейския План за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Страната ни изпрати до Европейската комисия последното, пето искане за плащане на стойност над 1,8 млрд. евро, а очакванията са да получи почти целия оставащ финансов ресурс.

По думите на вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов България има шанс да приключи изпълнението на плана с резултат от близо 99% от предвидените средства.

Окончателното решение обаче зависи от оценката на Европейската комисия. Към 20 ноември 2026 г. процедурата по петото плащане все още не е приключила.

Над 1,8 млрд. евро са заложени в последното искане

На 30 септември България изпрати до Европейската комисия последното искане за плащане по ПВУ. То е на стойност около 1,823 млрд. евро и обхваща 59 етапа и цели, свързани с реформи и инвестиции.

Това е заключителният транш по българския план, чиято обща стойност на безвъзмездното финансиране е 6,174 млрд. евро.

По данни на Министерството на финансите искането включва 49 инвестиции и 10 реформи. Европейската комисия трябва да провери дали заложените ангажименти са изпълнени съгласно договорените условия.

Според Пеканов България очаква да получи около 99% от средствата, като приблизително 60–65 млн. евро могат да останат задържани заради неизпълнени показатели.

Антикорупционната реформа отключи блокирани средства

Едно от най-сериозните предизвикателства пред България беше изпълнението на ангажиментите, свързани с борбата с корупцията.

Според Пеканов приемането на необходимите законодателни промени и създаването на антикорупционна комисия са били сред ключовите стъпки за напредъка по ПВУ.

Вицепремиерът посочи, че благодарение на постигнатото съгласие и предприетите действия са били отключени близо 400 млн. евро, които преди това са били блокирани.

Той благодари на премиера Румен Радев за политическата подкрепа, както и на председателя на Народното събрание Михаела Доцова и депутатите, подкрепили необходимите решения.

Енергетиката беше другото голямо изпитание

Сериозни преговори са били проведени и по отношение на енергийния сектор.

По думите на Пеканов имало реален риск България да загуби близо половин милиард евро по Плана за възстановяване и устойчивост, както и над 1 млрд. евро по Фонда за справедлив преход.

След продължителни разговори с Европейската комисия е постигнато съгласие средствата да бъдат насочени към инвестиции и преструктуриране на енергийния сектор, вместо да бъдат загубени.

Сред важните теми е и преструктурирането на Българския енергиен холдинг (БЕХ) – реформа, която според вицепремиера дълго време е била отлагана.

Отпада задължителната консолидация на ВиК дружествата

Друга важна договореност с Европейската комисия е свързана с ВиК сектора.

България е успяла да предоговори изискването за задължителна консолидация на ВиК операторите в общините, които разполагат със собствени водни дружества.

Темата предизвикваше сериозни притеснения сред местните власти, тъй като засягаше управлението на водоснабдяването и канализацията на местно ниво.

Пеканов благодари на експертите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите за постигнатото решение.

За какво бяха използвани европейските милиарди?

Средствата по Плана за възстановяване и устойчивост са насочени към проекти, които трябва да модернизират ключови сектори на българската икономика и общество.

По думите на Пеканов през последните години са реализирани редица инвестиции:

закупени са нови мотрисни влакове и подвижен състав за железопътния транспорт;
осигурени са медицински хеликоптери;
доставена е модерна медицинска апаратура;
обновени са домове за възрастни хора и хора с деменция;
направени са инвестиции в енергийната инфраструктура;
реализирани са транспортни проекти;
изградени са STEM кабинети в училищата;
финансирани са проекти за модернизация на образователната инфраструктура.

Планът включва още инвестиции в дигитализацията, научните изследвания, иновациите, индустриалното развитие и социалните услуги.

Кои средства може да загуби България?

Въпреки очакванията за почти пълно усвояване на ресурса, има няколко неизпълнени ангажимента, заради които Европейската комисия може да задържи част от последното плащане.

Сред посочените от Пеканов проблеми са:

неизбран член на Антикорупционната комисия;
две недовършени детски градини;
незавършен индустриален парк;
недостатъчен брой дигитални сертификати и проведени обучения по проект на Министерството на труда и социалната политика;
неизпълнен показател при обществените поръчки, свързан с дела на процедурите с повече от един кандидат.

Според предварителните оценки на вицепремиера задържаната сума може да бъде около 60–65 млн. евро. Това представлява приблизително 1% от общия финансов ресурс по плана.

Окончателният размер ще зависи от решението на Европейската комисия.

Как България стигна до последното плащане?

Пътят към финалното искане беше съпътстван от забавяния, оттегляне на документи, неизпълнени реформи и продължителни преговори с Брюксел.

Първото плащане от около 1,37 млрд. евро беше получено през декември 2022 г.

Второто плащане беше забавено заради неизпълнени ангажименти, включително по отношение на антикорупционната реформа. След повторното подаване на искането Европейската комисия одобри по-голямата част от средствата, като част от тях останаха временно задържани.

Третото плащане беше получено в края на 2025 г., след като България изпълни значителен брой реформи и инвестиции.

Четвъртото плащане беше разрешено през юли 2026 г. То беше в размер на около 896 млн. евро, като Европейската комисия прие за изпълнени 23 от 26-те етапа и цели.

Сега страната ни очаква заключителното пето плащане, което трябва да сложи край на дългогодишния процес по изпълнение на ПВУ.

Това не е краят на работата, предупреждава Пеканов

Вицепремиерът подчерта, че приключването на европейския план не трябва да се възприема като крайна точка.

Според него постигнатите резултати трябва да бъдат надграждани, а реалните ползи от инвестициите да достигнат до гражданите.

Планът за възстановяване не е просто финансов механизъм за получаване на европейски средства. Неговата основна цел е да промени начина, по който функционират ключови сектори в страната – от енергетиката и транспорта до образованието, здравеопазването и публичната администрация.

Окончателната оценка на Европейската комисия ще покаже колко от предвидения ресурс България ще успее да получи.

А големият въпрос остава дали след години на забавяния страната ни действително ще успее да превърне европейските милиарди в трайни резултати за икономиката и хората./Марица

Свързани статии