Допълнително финансиране за антидрон системи, модернизиране на охраната на военните формирования и засилване на полицейското присъствие около складове и производствени бази за боеприпаси и взривни вещества. Това са част от мерките, набелязани след заседанието на Съвета по сигурността.
На фона на последните инциденти в обекти на оръжейната промишленост темата за сигурността на стратегическите обекти отново излезе на преден план. След заседанието министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че са необходими още средства за закупуване на антидрон системи, видеонаблюдение и модерни средства за охрана.
Недостиг на антидрон системи
По думите на Стоянов в Министерството на отбраната вече има заделени средства, но те няма да са достатъчни за цялостното оборудване на стратегическите обекти.
„Определено има нужда от допълнително финансиране, допълнително закупуване на антидрон системи“, заяви военният министър.
Той посочи още необходимостта от средства за изграждане на съвременни системи за видеонаблюдение и модернизиране на охраната във формированията на Министерството на отбраната.
По-рано Стоянов също е заявявал, че България има нужда от нови системи за откриване и противодействие на летателни апарати. Министерството разглежда възможности за придобиването им и чрез европейския механизъм SAFE.
Над 10 нови системи се обсъждат
Военното министерство води преговори за придобиването на повече от 10 антидрон системи, съобщи Стоянов.
Целта е до края на годината да бъдат сключени договори, а част от системите да започнат да постъпват впоследствие.
Паралелно с това се подготвят и промени в законодателството, които трябва да регламентират възможностите за противодействие на дронове.
По линия на SAFE България вече е предприела стъпки за финансиране на ключови отбранителни проекти. Споразумението предвижда максимален заем от над 3,26 млрд. евро за българската отбрана, като девет ключови проекта са включени в националния план.
МВР и ДАНС влизат в складовете
Вътрешният министър Иван Демерджиев съобщи, че при анализа на сигурността на критичната инфраструктура са установени сериозни дефицити по отношение на антидрон защитата.
Затова обектите ще бъдат приоритизирани според риска, местоположението им и конкретната необходимост от противодействие на дронове.
Особено внимание е отделено на местата, в които се произвеждат или съхраняват боеприпаси и взривни вещества.
Съвместни екипи на МВР и ДАНС ще обследват тези обекти и ще изготвят конкретни предписания за повишаване на нивото на защита.
Мерките няма да се ограничат само до техническото оборудване.
Повече полиция около складовете
По разпореждане на МВР са предприети действия за засилване на полицейските патрули около обектите, в които се съхраняват или произвеждат боеприпаси и взривни вещества.
Предвижда се използването на допълнителни сили на вътрешното министерство.
Засиленото полицейско присъствие ще бъде в сила до края на 2026 г., след което ще бъде направен анализ дали мерките трябва да бъдат продължени или променени.
Така охраната ще бъде изградена на няколко нива – физическо полицейско присъствие, технически средства за наблюдение и системи за противодействие на дронове.
Границата също е приоритет
Антидрон защитата ще бъде координирана между МВР и Министерството на отбраната, за да не се допуска дублиране на системи и средства.
„Гранична полиция“ също работи по придобиването на подобна техника, която ще бъде използвана основно за защита на държавната граница.
Сред приоритетните направления са морската граница и границата с Турция. МВР търси и европейско финансиране за част от необходимото оборудване.
70 млн. евро не стигат
По думите на Стоянов в бюджета на Министерството на отбраната са предвидени около 70 млн. евро за тази цел, но средствата са недостатъчни за покриване на нуждите на всички стратегически обекти.
Затова ще бъде необходимо допълнително финансиране, включително при подготовката на финансовата рамка за следващата година.
Отделно от това по механизма SAFE се предвиждат значително по-големи средства за модернизация на българските въоръжени сили. Парламентарните документи посочват максимален размер на финансовата помощ от 3,2617 млрд. евро.
На този фон продължава разследването на взривовете в „ЕМКО“
Мерките за охрана на складовете идват на фона на разследванията около последните инциденти в обекти на оръжейната компания „ЕМКО“.
При взрива и пожара край Белица през август вътрешният министър заяви, че към онзи момент няма данни за външна намеса, като експертизите трябва да изяснят причините за инцидента. Прокуратурата образува досъдебно производство за палеж.
Следващ пожар и взривове в друг обект на „ЕМКО“ край Царева ливада през септември отново доведоха до разследване. По случая се проверяват различни версии, включително възможността за умишлени действия, но към момента няма публично установено окончателно заключение за причината.
Именно затова въпросът за охраната на складовете за боеприпаси и взривни вещества остава сред чувствителните теми за националната сигурност.
Следващата стъпка е изпълнението на мерките
След заседанието на Съвета по сигурността предстои конкретните решения да бъдат превърнати в действия – обследване на обектите, предписания за допълнителна защита, засилени патрули и осигуряване на средства за антидрон системи и видеонаблюдение.
А целта, по думите на министрите, е стратегическите обекти да бъдат защитени едновременно от физически заплахи и от все по-широко използваните безпилотни летателни апарати. /Марица
