Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет на 24 октомври т.г.
С приетите изменения се въвеждат специални условия при извършването на разпоредителни сделки с недвижимо имущество, определени движими вещи, както и с дружествени дялове и акции на четири фирми, контролирани от компанията „Лукойл“.
Съгласно закона, такива сделки могат да се осъществяват единствено след решение на Министерския съвет, което от своя страна зависи от положително становище на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
С мотивите си за вето държавният глава подчертава необходимостта от прецизиране на текстовете и от по-ясни гаранции, че въведените изисквания няма да доведат до дискриминационно третиране на инвеститорите или до излишна административна тежест. Очаква се депутатите да обсъдят повторно закона през следващите дни.
В мотивите към ветото президентът изтъква, че законът поставя Министерския съвет във функционална и оперативна зависимост от становище на ДАНС, което е конституционно недопустимо. Министерският съвет е компетентният орган, който ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната и осигурява обществения ред и националната сигурност. ДАНС, от друга страна, е специализиран орган към Министерския съвет и агенцията не може посредством свои становища да задължава Министерския съвет да взема едни или други решения. В противен случай се създава положение, при което Министерският съвет не може самостоятелно да упражни свое конституционно правомощие. Това само по себе си е несъвместимо с логиката на функциониране на структурите на изпълнителната власт.
Още повече, че по глава Шеста от Закона за насърчаване на инвестициите вече има уредена процедура по скрининг на чуждестранни инвестиции, които потенциално биха могли да застрашат националната сигурност. В тази процедура се отчита не само становището на ДАНС по евентуални сделки, но също така и становището на Държавна агенция „Разузнаване“, както и на редица други държавни органи.
Налагането на допълнителни условия за конкретно определени фирми не е съобразено и с изискванията на правото на Европейския съюз и противоречи както на буквата, така и на смисъла на Закона за нормативните актове./Марица
